Шок в резултат на сърдечна недостатъчност при кучета

Кардиогенен шок

Кардиогенният шок е тежко, животозастрашаващо състояние, при което сърдечната функция е силно нарушена и не може да поддържа адекватно кръвоснабдяване на тъканите. Това води до ниско кръвно налягане, намален приток на кислород към органите, органна исхемия и енергиен дефицит.

Симптоми и клинична картина

• Бледи лигавици (заради намален кръвоток)

• Студени крайници

• Слаб пулс, мускулна слабост, колапс

• Кашлица, грубо дишане, хрипове

• Вариабилна сърдечна и дихателна честота

• Намалено съзнание

• История на сърдечно заболяване, включително предишна терапия с медикаменти

Причини и рискови фактори

Първични сърдечни заболявания:

• Дилатация на сърдечния мускул (най-често при едри породи с дефицит на таурин)

• Тежка клапна недостатъчност

• Сърдечни аритмии

• Перикардна констрикция (стягане на обвивката на сърцето)

Вторични състояния, причиняващи сърдечна дисфункция:

• Сепсис (инфекция в кръвта)

• Повишен фосфор в кръвта

• Белодробен тромб

• Газ в плевралната кухина

Други рискови фактори:

• Хипоксемия (нисък кислород в артериалната кръв)

• Ацидоза

• Електролитни нарушения

Диагностика

Диференциалната диагноза е ключова, тъй като причините могат да бъдат много. Ветеринарният лекар ще проведе:

• Измерване на кръвно налягане – потвърждава ниско налягане

• ЕКГ – за установяване на аритмии

• Пулсова оксиметрия – за измерване на кислородна сатурация

• Газов анализ на кръв – за откриване на ацидоза

• Рентгенография на гръден кош – за увеличено сърце или белодробен оток

• Ехокардиография – документира сърдечна болест, ограничена контрактилност или перикардна компресия

Лечение

Кардиогенният шок изисква интензивна хоспитализация и спешна терапия:

• Дрениране на перикарда, ако има сърдечна компресия

• Флуидна терапия с повишено внимание, тъй като претоварването може да влоши състоянието

• Позитивни инотропи – лекарства за увеличаване силата на сърдечните съкращения

• Вазодилататори – за подобряване на кръвния поток

• Декомпресия на перикардна течност

• Добавъчен кислород – чрез маска, носна канюла или кислородна камера

• Кардиомониторинг (ЕКГ, ЦВН, кръвно налягане)

Проследяване и управление

След стабилизиране:

• Необходими са редовни контролни прегледи

• Наблюдават се: сърдечна честота, пулс, дишане, цвят на лигавици, урина, съзнание, температура

• Дългосрочна терапия и наблюдение според основната причина