Перитонитът е състояние, при което мембраната, която покрива коремната кухина (наречена перитонеум), се възпалява, често поради нараняване или инфекция. Перитонеумът е тънка, водниста обвивка, която смазва коремните органи (като стомаха).
Това може да доведе до натрупване на течност в корема. Перитонитът може да бъде много сериозно и животозастрашаващо състояние при кучетата и изисква незабавно лечение.
Симптоми
Симптомите на перитонита варират в широки граници и могат да бъдат объркани със симптоми, причинени от много други състояния. Ако кучето ви прояви някой от следните признаци, незабавно го заведете при ветеринарния си лекар (особено, ако кучето ви проявява два или повече симптома).
Коремната болка е много често срещан симптом на перитонит. Кучетата могат да проявят коремна болка, като се появят в позиция „молитва“ (задната част е вдигната във въздуха, а предните крака и главата са спуснати на пода). Възможно е също така да се появи абдоминално раздуване или подуване на корема.
Други признаци на заболяването включват:
- Повръщане, гадене или отказ от храна
- Диария
- Висока температура
- Слабост и липса на енергия
- Обезводняване
- Бледи венци
Причини
Перитонитът възниква, когато коремната кухина се нарани и възпали, така че състоянието има много възможни причини. Например перитонитът може да възникне, когато кучето претърпи прободно нараняване или тъпа травма в областта на корема (например рани, получени от убождане или ритане).
Чревни запушвания, причинени от поглъщане на чужди предмети, също могат да доведат до перитонит.
Други възможни причини са:
- Спукан пикочен мехур, матка или жлъчен мехур
- Разкъсвания на оперативни участъци
- Язви (язвоподобни дупки в лигавицата на стомаха могат да бъдат причинени от лекарства като нестероидни противовъзпалителни средства или НСПВС)
- Коремни тумори
- Нарушения на други вътрешни органи (напр. сърце, бъбреци, черен дроб, далак или панкреас)
- Усукан стомах или подуване на корема
- Възпаление на черния дроб (хепатит)
По-рядко перитонитът може да бъде причинен от инфекция, предавана по кръвен път (напр. бактериална, вирусна, гъбична или паразитна). В редки случаи причината за перитонита е неизвестна или не може да бъде определена.
Въпреки че не се предава по наследство, някои породи имат по-голяма вероятност да развият състояния, които водят до перитонит. Например младите кучета от едри породи, като лабрадор ретривърите, може да са по-склонни да погълнат чужд предмет (например чорап или бельо), което да доведе до запушване и разкъсване на червата, което да доведе до перитонит.
От друга страна, породи като мини шнауцер са по-склонни към панкреатит, който също може да доведе до перитонит. И накрая, при кучетата от гигантски породи, като например немски дог, е по-вероятно да се развие „усукан“ стомах“ (стомашна дилатация и волвулус).
Диагноза
Диагностицирането на перитонита започва с физически преглед, за да се провери за болки в корема и повишена температура. Вашият ветеринарен лекар ще ви попита за медицинската история на кучето ви, включително за скорошни оперативни процедури и приемани в момента лекарства (особено НСПВС).
Ще ви попита и за евентуални травми и за всичко, което кучето ви може да е погълнало. Други тестове, които обикновено се използват за изследване на перитонит, включват:
- Кръвен тест за оценка на общата функция на органите, броя на белите кръвни клетки и дехидратацията
- Рентгенова снимка на корема за търсене на течност в корема, както и за запушване на червата или образувания
- Ултразвук на коремната кухина за потвърждаване на наличието на течност в корема
- Проба от течност, взета с игла (абдоминоцентеза), за проверка за наличие на възпалителни клетки и бактерии
Лечение
Ако резултатите от тестовете показват перитонит, кучето ви ще трябва да бъде хоспитализирано и да му се поставят интравенозни течности. Ще бъдат дадени лекарства за лечение на симптомите на гадене, болка и диария. Антибиотиците вероятно също ще бъдат важна част от грижите за вашия домашен любимец.
Обикновено се налага спешна операция, за да се отстрани основната причина за възпалението, като например разкъсване, рана или абсцес. В редки случаи, когато не може да се установи конкретната причина за перитонита, хирургът ще промие корема със стерилен физиологичен разтвор.
Живот
Диагностицирането и лечението на перитонита във възможно най-кратък срок е от ключово значение за постигане на най-добър резултат и свеждане до минимум на усложненията. Възстановяването от това сериозно състояние често изисква от 3 до 5 дни (а понякога и повече) след операцията.
През това време са необходими интравенозни течности, антибиотици и хранителни добавки. За съжаление, дори при интензивно поддържане преживяемостта е около 50%. Ако е настъпил сепсис, преживяемостта е по-ниска.
Вашият ветеринарен лекар ще изпише кучето ви, когато то е без температура и може да се храни, без да повръща. Очаквайте, че пълното възстановяване ще отнеме 10-14 дни на почивка с минимална активност.
В зависимост от това какво е причинило перитонита, кучето ви може да се възстанови напълно и да започне отново нормална дейност. Например, ако перитонитът е причинен от поглъщане на чужд предмет, тогава ще бъде важно да се предотврати бъдеща поява.
Ако перитонитът е резултат от скрит проблем, като например разкъсване на червата, причинено от тумор, тогава са необходими по-обширни изследвания за диагностициране и лечение на причината.
