Понякога наричани кисти на ириса или увеални кисти, иридоцилиарните кисти често са доброкачествени и не изискват лечение. Понякога обаче те могат да бъдат достатъчно големи, за да попречат на зрението или на функцията на окото.
Симптоми
Иридиоцилиарните кисти могат да бъдат прикрепени към различни части от вътрешността на окото.Те могат да бъдат светло или тъмно пигментирани и полупрозрачни.
Могат да бъдат със сферична до яйцевидна форма. Размерът им може да варира значително и може да има повече от една. Могат да се наблюдават на едното или на двете очи.
В повечето случаи тези кисти са открити случайно. Те са проблемни само когато са достатъчно големи, за да влошат зрението или да попречат на нормалното функциониране на окото. Глаукомата може да бъде усложнение, свързано с иридоцилиарните кисти.
Причини
Кистите могат да бъдат вродени или придобити.
Вродените кисти се причиняват от аномалия в развитието на окото и засегнатите кучета се раждат с кисти.
Придобитите кисти могат да са резултат от травма на окото или от увеит (възпаление на тъмните слоеве на окото). В много случаи причината никога не е известна.
При бостън териери, голдън ретривъри и лабрадор ретривъри се наблюдава породна обремененост с иридоцилиарни кисти. При голдън ретривърите се наблюдава синдром на пигментарен увеит и иридоцилиарни кисти. Тези кисти се свързват и с глаукома при голдън ретривър и немски дог.
Диагноза
Иридоцилиарните кисти се диагностицират с очен преглед.
Лечение
В повечето случаи не е необходимо лечение. Ако е налице увеит или глаукома, тези заболявания трябва да се лекуват по подходящ начин. Ако е необходимо, за отстраняване на особено големи кисти може да се използва лазерна коагулация.
