Диафрагмата, тънък мускул, представлява важна преграда, която отделя гръдната кухина от коремната кухина при кучетата. Ролята ѝ в процеса на дишане е изключително важна: по време на вдишване диафрагмата се сплесква, създавайки вакуум, който вкарва въздух в разширяващите се бели дробове. При издишване диафрагмата се връща към нормалната си куполна форма, като улеснява изхвърлянето на въздуха от тялото.
Ако обаче диафрагменият мускул се разкъса, може да възникне проблемно състояние. Това разкъсване позволява на съдържанието на корема да навлезе в гръдната кухина. По същество стомахът, червата и други органи на кучето могат да преминат в гръдния кош, където не им е мястото. Това състояние е известно като диафрагмална херния или херния на диафрагмата.
Диафрагмалните хернии при кучетата се появяват предимно в резултат на травми с тъпа сила, често в резултат на инциденти като блъскане на кучето от кола или сритано от голямо селскостопанско животно. Този силен удар причинява разкъсване на тънкия диафрагмен мускул. Размерът на разкъсването може да варира от много малък и лесно запечатващ се с коремна тъкан, наречена мезентериум, до значително голям. В някои случаи разкъсването може да започне като много малък отвор и да се увеличи с течение на времето.
Това състояние обикновено се изследва от ветеринарните лекари, когато е известна история на травма. Обикновено то се счита за спешна медицинска помощ, освен в случаите, когато разкъсването е много малко и кучето остава стабилно. Бързото диагностициране и подходящото лечение са от решаващо значение за лечението на диафрагмалната херния, за да се осигури възможно най-добрият изход за кучето.
Симптоми
- Повръщане
- Затруднено дишане
- Бързо, плитко дишане
- Цианотични (сини) венци
- Анорексия (загуба на апетит)
- Непоносимост към физически упражнения
- Приглушени сърдечни звуци
- По-тънък, празен на вид корем
В някои случаи може да няма никакви признаци, което прави откриването на състоянието още по-трудно без задълбочен медицински преглед.
Причини
Най-честата причина за диафрагмална херния при кучетата е травмата. Често срещани примери за травматични инциденти са блъскане от кола, ритане от крава или кон, падане от висок перваз или от прозорец. Огромната сила на тези събития може да доведе до разкъсване на тънкия мускул, който отделя гръдния кош от корема.
В редки случаи кучето може да се роди с вродена диафрагмална херния, при която дефектът е налице още при раждането.
Диагноза
Диафрагмалната херния най-често се диагностицира чрез рентгенови снимки след физически преглед. Вашият ветеринарен лекар трябва да може да визуализира нормалната диафрагма и да потвърди, че гръдният кош и коремът изглеждат нормално, като всичко е на мястото си.
Понякога разкъсването на диафрагмата е толкова малко, че може да бъде пропуснато при първоначалните рентгенови снимки. Ако в миналото е имало травма, вашият ветеринарен лекар може да препоръча последващи рентгенови снимки или специални образни изследвания, за да изясни дали е налице херния.
Лесното диагностициране на хернията зависи от размера на първоначалното разкъсване на диафрагмата. Ако по време на първоначалния преглед и рентгеновото изследване на кучето ви не са открити никакви признаци, но е налице херния, може да минат няколко месеца, преди малки количества коремна тъкан да започнат да се плъзгат и да изпъкват през дупката. Това може да окаже натиск върху разкъсването и да го разшири. В крайна сметка през дупката могат да се промъкнат още коремни органи, като черва, стомах и черен дроб и да попаднат в гръдния кош.
Вашето куче може да прояви признаци на херния много по-късно след травматичното събитие, което налага повторни рентгенови изследвания за точна диагностика на диафрагмалната херния.
Лечение
Диафрагмалните хернии обикновено се лекуват оперативно. В зависимост от сериозността на хернията може да се наложи кучето ви да бъде стабилизирано, преди да бъде подложено на анестезия за хирургично възстановяване на разкъсаната диафрагма.
В случаите, когато течност от корема е навлязла в гръдната кухина, възпрепятствайки способността на кучето ви да диша, вашият ветеринарен лекар може да препоръча процедура, известна като торакоцентеза, преди операцията. Тя включва отстраняване на течността от гръдната кухина с помощта на игла, което позволява на белите дробове да се разширят и кучето да диша по-лесно.
За съжаление диафрагмалната херния не може да се лекува с медикаменти и операцията остава най-ефективният начин за действие. Преди да се пристъпи към операция, е изключително важно кучето да е стабилно. Отлагането на операцията за твърде дълго време обаче може да доведе до формиране на тъкан между белите дробове и коремните органи, което прави операцията рискована.
Ранната намеса е от ключово значение за предотвратяване на усложненията и за подобряване на шансовете за успешен изход. Ветеринарният хирург ще оцени внимателно състоянието на кучето ви и ще определи оптималния момент за операция, като балансира между необходимостта от стабилизиране и потенциалните рискове от забавянето. Чрез своевременно отстраняване на диафрагмалната херния чрез операция те могат да осигурят възможно най-добрия шанс за възстановяване на вашето куче.
Живот
Прогнозата за кучетата след операция за отстраняване на херния на диафрагмата обикновено е неясна през първите 24 часа. При някои кучета може да се наблюдава реекспанзионен оток - натрупване на течност в белите дробове след отстраняване на хернията. Това състояние обикновено се наблюдава, когато белодробните лобове са били свити за продължителен период от време, докато хернията е била налице.
Въпреки това, ако кучето ви се справя добре след първите 24 часа, прогнозата за пълното му възстановяване се подобрява значително.
Изключително важно е да спазвате всички следоперативни инструкции по време на възстановяването на кучето ви след операцията. Възстановителният период обикновено трае около две седмици и налага строга почивка и ограничаване на дейността.
Когато извеждате кучето си навън, не забравяйте да го разхождате само на каишка и избягвайте да му позволявате да тича, скача или да играе през това време. За да се предотврати облизването, дъвченето или драскането на разреза, кучето ви трябва да носи предпазен конус/фуния, когато не е под пряк надзор, докато шевовете или скобите не бъдат премахнати.
Прилагайте всички предписани болкоуспокояващи и антибиотици според указанията на етикетите им. Ако по време на възстановителния период забележите каквито и да било признаци на безпокойство, като затруднено дишане, летаргия, повръщане или намален апетит, незабавно се свържете с вашия ветеринарен лекар.
